ПГ Марин Попов
Професионална гимназия в град Севлиево
Основно меню

История

По повод 95 години от смъртта на патрона на нашето училище ще публикуваме откъси от биографичната книга на Димо Тодоров

"Марин Попов. Радетел за модерно земеделие и развитието на селата".

Семейството на поп Никола се преселва от с. Душево в с. Чадърлии със синовете си - Христо и Марин, роден на 31 март 1888г. По-късно там им се раждат Иван, през 1892г. и Дамян, през 1901г. През 1934г. селото е преименувано, става Сенник.

Децата растат задружно, но са свидетели на тежкия живот на селяните. Марин и братята му завършват началното училище, открито през 1886г. То носи името на големия поет и революционер Христо Ботев. Поради масовото заселване повечето деца са раждани в различни балкански села като Столът, Дебнево, Гумощник, Батошево, Ново село (сега Априлци), Боазът и др. , откъдето са дошли с родителите си.

Децата на поп Никола получават голямо за времето си образование. Първородният му син Христо завършва право в Лайпциг и става адвокат в Севлиево. Дамян става свещеник, но през 1952 се разпопва.

Марин израства под закрилата на брат си Христо. Трайна дружба го свързва от детска възраст с Кольо Стайков Врачански, който е с 4 години по-голям от него.

Поп Никола има около 50 декара земя, но не му остава време да ги обработва. Затова пък малкият Марин се заема с двора и го превръща в градина. От малък той проявява подчертан интерес към земята. Посажда сливи, ябълки и орехи.

Марин се развива физически по-бързо от другите деца. Израства висок, снажен и силен. Лесно побеждава и по-големи момчета. По същото време в Горната махала се разчува за необикновената сила на Дончо, синът на Кольо Тревненеца. Това е бъдещият световноизвестен борец Дан Колов.

В работа, игри и лудории преминават първите 11 години от живота на Марин. Той наследява от майка си веселия нрав и любовта към народните песни. От съселяните си - заселници от буден район в Предбалкана от Трявна до Троян, учи различни порядки и знания по скотовъдство и овощарство. Още тогава мечтае да стане агроном.

По волята на баща си младото момче работи в Търново през есента на 1903г., но страстта му към земеделието не го напуска. Постъпва първо в нисше земеделско училище в село Пордим, Плевенско. След това продължава образованието си в лозаро-овощарско училище в Кюстендил и накрая в земеделското училище в Садово.

Синовете на поп Никола имат силно влечение към техниката и през целия си живот Марин ще ѝ отдава първостепенно значение.

Марин Попов отбива военната си служба в 33-ти пехотен полк в Ловеч от 1908г. Завършва подофицерска школа като картечар. През 1909г. се задомява. Сам попски син, той избира за съпруга Иванка, дъщеря на свещеник Илия П. Михайлов от с.Селце, Троянско. Иванка е природно интелигентна, но поради предразсъдъците на епохата към жените, тя остава с начално образование. Иванка насърчава Марин в неговите търсения в селското стопанство, в общстествената и кооперативна дейност. Ражда му четири деца - три дъщери и един син. След раждането на първата му дъщеря - Тинка, младото семейство напуска с. Сенник и се установява в Севлиево. Живеят в различни квартири.

Марин Попов бързо печели доверието и уважението на севлиевци и на хората от селата. Само войните го откъсват от неговата дейност. След мобилизацията през септември през 1912г., той тръгва с 33-ти полк от Ловеч пеш през Севлиево за фронтовата линия. Войната завършва през лятото на 1913г. и Марин Попов се завръща при семейството си, но не за дълго. През август 1914г. Европа е обхваната от пламъците на нова война - Първата световна. Той е вече подофицер и година по-късно отново е на фронта.

Марин Попов навлиза в творческа зрялост след войните и всеотдайно се включва в политическия, обществения, стопанския и кооперативния живот. Първото му значително постижение е създаването на овощна градина в бащината му нива при мелницата в с.Душево. Сам подбира ябълкови и крушви сортове, които се развиват много добре. След утихване работата на полето, през зимните месеци, той събира своите съселяни, които вместо да си губят времето по кръчмите, усвояват селскостопански знания. Насърчава учениците в селото да се учат и ги насочва към проблемите на земеделието. Младият земеделец поощрява хората да създават черничеви насъждения и да развиват бубарството. Той отделя много време и старание на лозарството, посредничи при доставяне на машини и съоражения в околията.